12 янв. 2011 г., 16:19

Мъгла

1.2K 0 1

Мъгла

Бутилка запотена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.

Наполовина празна изведнъж превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

Из душата ми сълза гореща,

настанила се в края на окото,

наднича любопитно, но, както тези преди нея,

и тя ще се подхлъзне и отрони.

 

Бутилка пресушена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам втората.

В мое избавление отново превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

 

Йоана Р. Николова

12.01.2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Втората строфа е типична за символистите! Обичам те Йо!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...