Мъглата

7 feb 2014, 0:36

Poesía » Del paisaje

706 0 3

Попива през прозореца мъглата,

обгръща всичко - мъртъв е света!

Бръмчи такси, прорязва тишината,

прихлупен свят и пушек - самота…

На пластове кълбетата се вият,

проточват капки от сълзи и лед.

Око на светофар премига, крие

сновящи сенки – призраци безчет…

По влажния асфалт пълзи мъглата,

протяга хищни, търсещи ръце.

И всеки сам се чувства сред тълпата

със ледени ръце, лице, сърце…!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.