Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият,
проточват капки от сълзи и лед.
Око на светофар премига, крие
сновящи сенки – призраци безчет…
По влажния асфалт пълзи мъглата,
протяга хищни, търсещи ръце.
И всеки сам се чувства сред тълпата
със ледени ръце, лице, сърце…!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up