Мъглата

7.02.2014 г., 0:36 ч.

Поезия » Пейзажна

616 0 3

Попива през прозореца мъглата,

обгръща всичко - мъртъв е света!

Бръмчи такси, прорязва тишината,

прихлупен свят и пушек - самота…

На пластове кълбетата се вият,

проточват капки от сълзи и лед.

Око на светофар премига, крие

сновящи сенки – призраци безчет…

По влажния асфалт пълзи мъглата,

протяга хищни, търсещи ръце.

И всеки сам се чувства сред тълпата

със ледени ръце, лице, сърце…!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.