Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха,
но пък шанс на сърцето даваха.
Като фенер блестеше добротата,
пробивайки си път към душата,
блесна на любовта светлината.
© Пламен Петров Todos los derechos reservados