Mъглата
660
0
0
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха,
но пък шанс на сърцето даваха.
Като фенер блестеше добротата,
пробивайки си път към душата,
блесна на любовта светлината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Петров Todos los derechos reservados
