nitro4 (Пламен Петров)
2 4
Nov 29, 2012, 11:25 AM

Mъглата 

  Poetry » Phylosophy
505 0 0
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха,
но пък шанс на сърцето даваха.
Като фенер блестеше добротата,
пробивайки си път към душата,
блесна на любовта светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??