nitro4 (Пламен Петров)
2 4
Nov 29, 2012, 11:25 AM

Mъглата 

  Poetry » Phylosophy
466 0 0

                           

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,

никой не виждаше нейната красота.

Капчиците, сякаш забравени от дъжда,

забулваха лицето на града.

 

Очите безполезни ставаха,

но пък шанс на сърцето даваха.

Като фенер блестеше добротата,

пробивайки си път  към душата,

блесна на любовта светлината.

© Пламен Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??