nitro4 (Пламен Петров)
2 4
29.11.2012 г., 11:25 ч.

Mъглата 

  Поезия » Философска
419 0 0

                           

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,

никой не виждаше нейната красота.

Капчиците, сякаш забравени от дъжда,

забулваха лицето на града.

 

Очите безполезни ставаха,

но пък шанс на сърцето даваха.

Като фенер блестеше добротата,

пробивайки си път  към душата,

блесна на любовта светлината.

© Пламен Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??