Mъглата

29 нояб. 2012 г., 11:25

Поэзия » Философская

495 0 0

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха,
но пък шанс на сърцето даваха.
Като фенер блестеше добротата,
пробивайки си път към душата,
блесна на любовта светлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Mъглата

Искате да прочетете повече?

Предложения