Mъглата
659
0
0
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха,
но пък шанс на сърцето даваха.
Като фенер блестеше добротата,
пробивайки си път към душата,
блесна на любовта светлината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Петров Все права защищены
