20 ene 2010, 12:48

Мъглата е залепнала по прозорците ми

  Poesía
646 0 3

Мъглата е залепнала по прозорците ми

Нощта е заспала в синьо

Един грам ще ми струва утре повече

Връщам се обратно сред красивите

 

Една молба не прави връзката ни силна

Но ще бъда там довечера

След работа прегръщам те наивно

А ти кълвеш по голия ми череп

 

Черна си

А аз съм същия безцветен стих

Изобщо чувствала ли си потребности

Искала ли си да можеш да попиташ

 

Защото си усмивка

Празна

 

Вливаш се в кръвта ми

Плуваш палаво

И мислите ми се препълват

С трескава омраза

 

Мъглата се разлиства като цвят

А ти разтваряш си краката в розово

Опивам се да съществувам в твоя свят

Но ми писна да съм разтревожен

 

И сега

 

Сега е още мрачно

Но избистрените ми очи не плачат вече

Защото шареното влакче

Се изгуби във тунела си

 

Там ли си

Почуквам леко на вратата ти

Усмивка

Мътно кимаш със глава

Хей

Устата си отваряш леко

И...

Там ли си

Ще слезеш ли

Или аз да се кача при тебе

 

17 януари 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Dexter, много добре. Но ми се иска да прочета нещо от теб, което да не е свързано с личните , индивидуални чувства и представи. Те са чудесни и представят теб като пълноценна личност. Но също така би ми се искало да може да напишеш и нещо, свързано с всички нас и със света, в който живеем... Ето един линк към една изключителна пънкарска група Казва се Ska-P...Ето и линк
    http://ska-p.com/index.php
  • супер си
  • обичам да те чета! поздрав за стиха!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...