Jan 20, 2010, 12:48 PM

Мъглата е залепнала по прозорците ми

  Poetry
643 0 3

Мъглата е залепнала по прозорците ми

Нощта е заспала в синьо

Един грам ще ми струва утре повече

Връщам се обратно сред красивите

 

Една молба не прави връзката ни силна

Но ще бъда там довечера

След работа прегръщам те наивно

А ти кълвеш по голия ми череп

 

Черна си

А аз съм същия безцветен стих

Изобщо чувствала ли си потребности

Искала ли си да можеш да попиташ

 

Защото си усмивка

Празна

 

Вливаш се в кръвта ми

Плуваш палаво

И мислите ми се препълват

С трескава омраза

 

Мъглата се разлиства като цвят

А ти разтваряш си краката в розово

Опивам се да съществувам в твоя свят

Но ми писна да съм разтревожен

 

И сега

 

Сега е още мрачно

Но избистрените ми очи не плачат вече

Защото шареното влакче

Се изгуби във тунела си

 

Там ли си

Почуквам леко на вратата ти

Усмивка

Мътно кимаш със глава

Хей

Устата си отваряш леко

И...

Там ли си

Ще слезеш ли

Или аз да се кача при тебе

 

17 януари 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Dexter, много добре. Но ми се иска да прочета нещо от теб, което да не е свързано с личните , индивидуални чувства и представи. Те са чудесни и представят теб като пълноценна личност. Но също така би ми се искало да може да напишеш и нещо, свързано с всички нас и със света, в който живеем... Ето един линк към една изключителна пънкарска група Казва се Ska-P...Ето и линк
    http://ska-p.com/index.php
  • супер си
  • обичам да те чета! поздрав за стиха!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...