Мъглата е залепнала по прозорците ми
Мъглата е залепнала по прозорците ми
Нощта е заспала в синьо
Един грам ще ми струва утре повече
Връщам се обратно сред красивите
Една молба не прави връзката ни силна
Но ще бъда там довечера
След работа прегръщам те наивно
А ти кълвеш по голия ми череп
Черна си
А аз съм същия безцветен стих
Изобщо чувствала ли си потребности
Искала ли си да можеш да попиташ
Защото си усмивка
Празна
Вливаш се в кръвта ми
Плуваш палаво
И мислите ми се препълват
С трескава омраза
Мъглата се разлиства като цвят
А ти разтваряш си краката в розово
Опивам се да съществувам в твоя свят
Но ми писна да съм разтревожен
И сега
Сега е още мрачно
Но избистрените ми очи не плачат вече
Защото шареното влакче
Се изгуби във тунела си
Там ли си
Почуквам леко на вратата ти
Усмивка
Мътно кимаш със глава
Хей
Устата си отваряш леко
И...
Там ли си
Ще слезеш ли
Или аз да се кача при тебе
17 януари 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
Казва се Ska-P...Ето и линк
