Мъглите се стопиха в синевата
Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа
понесъл птиците на рамо.
Видях как времето помита
нас двама безнадеждно рано.
Но слънцето протегна лудо
към нас лъчи със пояс огнен.
Извая малкото си чудо
в секундите на час прогонен.
Мъглите се стопиха в синевата.
Душата ми за вечност се пробуди.
Отдръпна се и злото от земята,
че истински във теб се влюбих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
