Jul 4, 2011, 10:30 AM

Мъглите се стопиха в синевата

  Poetry
2K 1 44

Мъглите се събраха за вечеря

под върховете на балкана.

Земята се покри с постеля

от любовта ни разпиляна.

 

Дъждът свирепо се изсипа

понесъл птиците на рамо.

Видях как времето помита

нас двама безнадеждно рано.

 

Но слънцето протегна лудо

към нас лъчи със пояс огнен.

Извая малкото си чудо

в секундите на час прогонен.

 

Мъглите се стопиха в синевата.

Душата ми за вечност се пробуди.

Отдръпна се и злото от земята,

че истински във теб се влюбих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано никой не се обиди, но оставам с впечатлението, че просто не сте чели истинска поезия. Тези суперлативи, тези аплаузи, това тотално одобрение и масово тупане по рамото са просто смешни. Препоръката ми към собственика на сайта е да потърси услугите на професионален критик или човек с доказан литературен вкус, който да коментира тази боза - автоорите ще имат реална полза. Иначе е детинщина!
  • Девойко хубава, ами как да коментирам, като пишеш така, че загубвам и ума и дума...
    Великолепна поезия твориш, Ники, ЕВАЛА ТИ!!!
    (((((((((( ))))))))))
  • Чудесен стих, Ники!
    Поздравчета, влюбена!
  • Много е хубаво!!!
  • Колко си хубава, когато обичаш!
    И стихът ти колко е хубав!
    Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...