Мъглите се стопиха в синевата
Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа
понесъл птиците на рамо.
Видях как времето помита
нас двама безнадеждно рано.
Но слънцето протегна лудо
към нас лъчи със пояс огнен.
Извая малкото си чудо
в секундите на час прогонен.
Мъглите се стопиха в синевата.
Душата ми за вечност се пробуди.
Отдръпна се и злото от земята,
че истински във теб се влюбих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
