Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво.
Черен облак дъждовен
крие слънце в моите очи.
Тъмен мъглив спомен
пред ярки звезди стои.
Милан Милев
13.09.09
© Милан Милев Todos los derechos reservados