Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво.
Черен облак дъждовен
крие слънце в моите очи.
Тъмен мъглив спомен
пред ярки звезди стои.
Милан Милев
13.09.09
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
