31 mar 2021, 21:28

Мъгливо утро

966 0 0

Мъгливо утро, празен град

Денят започва отначало

И своите стъпки правя пак

Оглеждайки се като в огледало

 

Сърцето нежно ми нашепва

Ето, близо е часът на ваш’та среща

И нещо в него пак потрепва

И всичко в мен разпалва се горещо

 

Кожата настръхва възбудена от мисъл

Как докосвам те и сгушваш се до мен

Как нежно с длани галя ти лицето

И как влюбено, загледана си в мен

 

И изведнъж мъглата се раздига

И изчезва всяка сивота

Денят започва отначало

Но разпален пак от любовта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...