31 mar 2021, 21:28

Мъгливо утро

969 0 0

Мъгливо утро, празен град

Денят започва отначало

И своите стъпки правя пак

Оглеждайки се като в огледало

 

Сърцето нежно ми нашепва

Ето, близо е часът на ваш’та среща

И нещо в него пак потрепва

И всичко в мен разпалва се горещо

 

Кожата настръхва възбудена от мисъл

Как докосвам те и сгушваш се до мен

Как нежно с длани галя ти лицето

И как влюбено, загледана си в мен

 

И изведнъж мъглата се раздига

И изчезва всяка сивота

Денят започва отначало

Но разпален пак от любовта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...