Мъгливо утро
959
0
0
Мъгливо утро, празен град
Денят започва отначало
И своите стъпки правя пак
Оглеждайки се като в огледало
Сърцето нежно ми нашепва
Ето, близо е часът на ваш’та среща
И нещо в него пак потрепва
И всичко в мен разпалва се горещо
Кожата настръхва възбудена от мисъл
Как докосвам те и сгушваш се до мен
Как нежно с длани галя ти лицето
И как влюбено, загледана си в мен
И изведнъж мъглата се раздига
И изчезва всяка сивота
Денят започва отначало
Но разпален пак от любовта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Банов Всички права запазени
