Мъгливо утро, празен град

Денят започва отначало

И своите стъпки правя пак

Оглеждайки се като в огледало

Сърцето нежно ми нашепва

Ето, близо е часът на ваш’та среща

И нещо в него пак потрепва

И всичко в мен разпалва се горещо

Кожата настръхва възбудена от мисъл

Как докосвам те и сгушваш се до мен

Как нежно с длани галя ти лицето

И как влюбено, загледана си в мен

И изведнъж мъглата се раздига

И изчезва всяка сивота

Денят започва отначало

Но разпален пак от любовта