14 ago 2017, 0:05

Мъж 

  Poesía » De amor
518 0 2

Влезе, без да почука.

Без думичката – простѝ.

Смело тръгна към мен,

с протегнати ръце.

 

Докосна ръцете студени.

Сърцето не трепна дори,

а искаше така да изригне,

като вулкан всичко да заличи.

 

Годините бързо летяха,

нанизани с болка и радост.

Аз просто, бях си щастлива

с моята  измислена обич.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичта винаги е измислена - ако не от нас, то от Бог. Важното е, че без нея не можем!
    Поздрав, Елена!
  • Винаги измисленото е по-красиво от реалното.
    Понякога е по-добре да мислим че то е истинското.
Propuestas
: ??:??