14 авг. 2017 г., 00:05

Мъж

806 0 2

Влезе, без да почука.

Без думичката – простѝ.

Смело тръгна към мен,

с протегнати ръце.

 

Докосна ръцете студени.

Сърцето не трепна дори,

а искаше така да изригне,

като вулкан всичко да заличи.

 

Годините бързо летяха,

нанизани с болка и радост.

Аз просто, бях си щастлива

с моята  измислена обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичта винаги е измислена - ако не от нас, то от Бог. Важното е, че без нея не можем!
    Поздрав, Елена!
  • Винаги измисленото е по-красиво от реалното.
    Понякога е по-добре да мислим че то е истинското.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...