Мъж

Poetry » Love

805 0 2

Влезе, без да почука.

Без думичката – простѝ.

Смело тръгна към мен,

с протегнати ръце.

Докосна ръцете студени.

Сърцето не трепна дори,

а искаше така да изригне,

като вулкан всичко да заличи.

Годините бързо летяха,

нанизани с болка и радост.

Аз просто, бях си щастлива

с моята измислена обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Обичта винаги е измислена - ако не от нас, то от Бог. Важното е, че без нея не можем!
Поздрав, Елена!

2017-08-14T09:09:55+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги измисленото е по-красиво от реалното.
Понякога е по-добре да мислим че то е истинското.

2017-08-14T07:02:38+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0