Мъж

Poetry » Love

810 0 2

Влезе, без да почука.

Без думичката – простѝ.

Смело тръгна към мен,

с протегнати ръце.

Докосна ръцете студени.

Сърцето не трепна дори,

а искаше така да изригне,

като вулкан всичко да заличи.

Годините бързо летяха,

нанизани с болка и радост.

Аз просто, бях си щастлива

с моята измислена обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Обичта винаги е измислена - ако не от нас, то от Бог. Важното е, че без нея не можем!
Поздрав, Елена!

2017-08-14T09:09:55+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги измисленото е по-красиво от реалното.
Понякога е по-добре да мислим че то е истинското.

2017-08-14T07:02:38+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0