Мъж

Poetry » Love

807 0 2

Влезе, без да почука.

Без думичката – простѝ.

Смело тръгна към мен,

с протегнати ръце.

Докосна ръцете студени.

Сърцето не трепна дори,

а искаше така да изригне,

като вулкан всичко да заличи.

Годините бързо летяха,

нанизани с болка и радост.

Аз просто, бях си щастлива

с моята измислена обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Обичта винаги е измислена - ако не от нас, то от Бог. Важното е, че без нея не можем!
Поздрав, Елена!

2017-08-14T09:09:55+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги измисленото е по-красиво от реалното.
Понякога е по-добре да мислим че то е истинското.

2017-08-14T07:02:38+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0