14.08.2017 г., 0:05 ч.
Мъж
Влезе, без да почука.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени.
Сърцето не трепна дори,
а искаше така да изригне,
като вулкан всичко да заличи.
Годините бързо летяха,
нанизани с болка и радост.
Аз просто, бях си щастлива
с моята измислена обич.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени.
Сърцето не трепна дори,
а искаше така да изригне,
като вулкан всичко да заличи.
Годините бързо летяха,
нанизани с болка и радост.
Аз просто, бях си щастлива
с моята измислена обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
