Влезе, без да почука.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени.
Сърцето не трепна дори,
а искаше така да изригне,
като вулкан всичко да заличи.
Годините бързо летяха,
нанизани с болка и радост.
Аз просто, бях си щастлива
с моята измислена обич.
© Елена Всички права запазени
Поздрав, Елена!