Мъж в дъждовната тълпа
Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя,
какво ли си мисли за хората тук.
Най-мокър от всички от зараза опазен,
ако се спре, ще го вземат за луд.
Дървета и хора, еднакво смутени
чертаят шпалир за дъждовния мъж.
От всички най-пръв по пътя си древен
присяда и ангел в цъфнала ръж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
