Мъж в дъждовната тълпа

18 jul 2020, 7:55

Poesía » De amor

424 0 1

Не носи чадър и е даже невзрачен,

и все пак най-видим в тълпата сега.

Дъждът е виновен, без облаци даже

допусна да плаче небесната жал.

Не свежда очи, върви си по пътя,

какво ли си мисли за хората тук.

Най-мокър от всички от зараза опазен,

ако се спре, ще го вземат за луд.

Дървета и хора, еднакво смутени

чертаят шпалир за дъждовния мъж.

От всички най-пръв по пътя си древен

присяда и ангел в цъфнала ръж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Иринакис (Ирина Колева)

2020-07-18T14:43:38+03:00

Нещо ме хвана в този стих. Наведе ме на историята на Форест Гъмп, не знам защо. Може би заради неспирния вървеж чистотата, която внушава. Хареса ми.