Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя,
какво ли си мисли за хората тук.
Най-мокър от всички от зараза опазен,
ако се спре, ще го вземат за луд.
Дървета и хора, еднакво смутени
чертаят шпалир за дъждовния мъж.
От всички най-пръв по пътя си древен
присяда и ангел в цъфнала ръж.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
