31 jul 2014, 22:26  

Мъжете, които... 

  Poesía » De amor
508 0 7

                                           Жените, които обичах, са виж: до една задомени.

                                           Ивайло Терзийски

 

Мъжете, които така и не ме заобичаха…

На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…

А те до един си приличаха, как си приличаха…

И губеше свян вечерта  и променяше ритъм.

 

Мъжете, които така и не ме разтревожиха…

Беззвучно вървяха без цвят, бяха слети с  пейзажа…

На всички звезди покрай мен те намордници сложиха,

но аз не поисках и „Сбогом!” дори да им кажа.

 

Мъжете, които така и не ме разпознаха…

Преглътнах мига и забравих нарочно ръцете…

Потърсих единствено в думите огън и стряха

и мириса взех си – на мускус, на плод и на цвете.

 

Мъжът, който просто така мойта сянка открадна,

а после вгради я във себе си – век да векува…

Дано го открия… Пред него аз ничком ще падна

и с него ще бъда, докато светът съществува.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??