Мъжете, които...
“Жените, които обичах, са виж: до една задомени.”
Ивайло Терзийски
Мъжете, които така и не ме заобичаха…
На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…
А те до един си приличаха, как си приличаха…
И губеше свян вечерта и променяше ритъм.
Мъжете, които така и не ме разтревожиха…
Беззвучно вървяха без цвят, бяха слети с пейзажа…
На всички звезди покрай мен те намордници сложиха,
но аз не поисках и „Сбогом!” дори да им кажа.
Мъжете, които така и не ме разпознаха…
Преглътнах мига и забравих нарочно ръцете…
Потърсих единствено в думите огън и стряха
и мириса взех си – на мускус, на плод и на цвете.
Мъжът, който просто така мойта сянка открадна,
а после вгради я във себе си – век да векува…
Дано го открия… Пред него аз ничком ще падна
и с него ще бъда, докато светът съществува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
