Мъжете са прелетни птици

19 mar 2012, 12:13

Poesía

737 0 3

Виж, гнездото ни е празно,

от месеци във него студ гнезди.

Вече ми е тъй омразно

сама да наблюдавам куп звезди.

И какво от туй, че есен

от пазвата си хлад и дъжд постла,

че привидно вятър бесен

избута ни един от друг с весла…

И не вятърът е този,

от който хлад настана тежък тук.

От онези страшни дози

безтебие аз вече нямам юг.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nelsan (Нели Вангелова)

2012-03-19T22:54:24+02:00

Веслата изобщо не се вписват в картинката на гнездото. И тази дума "безтебие" нещо напоследък започна да се изтърква от често повтаряне. Според мен си на верен път, но трябва да поработиш още. Успех!
Katriona (Кети Рашева)

2012-03-19T19:41:35+02:00

Отдъхнах си с този стих! Че преди малко прочетох такова словоблудство, направо болест ме хвана. Стихът ти е убиец - кратък, точен и ясен. Трепач!
M1234567891 (Миночка Митева)

2012-03-19T12:35:25+02:00

Ранена е душата ти,но пък е толкова красива изповедта ти!Поздрав!