19 mar 2012, 12:13

Мъжете са прелетни птици

  Poesía
1K 0 3

Виж, гнездото ни е празно,  

от месеци във него студ гнезди.

Вече ми е тъй омразно

сама да наблюдавам куп звезди.

 

И какво от туй, че есен

от пазвата си хлад и дъжд постла,

че привидно вятър бесен

избута ни един от друг с весла…

 

И не вятърът е този,

от който хлад настана тежък тук.

От онези страшни дози

безтебие аз вече нямам юг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веслата изобщо не се вписват в картинката на гнездото. И тази дума "безтебие" нещо напоследък започна да се изтърква от често повтаряне. Според мен си на верен път, но трябва да поработиш още. Успех!
  • Отдъхнах си с този стих! Че преди малко прочетох такова словоблудство, направо болест ме хвана. Стихът ти е убиец - кратък, точен и ясен. Трепач!
  • Ранена е душата ти,но пък е толкова красива изповедта ти!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...