Виж, гнездото ни е празно,
от месеци във него студ гнезди.
Вече ми е тъй омразно
сама да наблюдавам куп звезди.
И какво от туй, че есен
от пазвата си хлад и дъжд постла,
че привидно вятър бесен
избута ни един от друг с весла…
И не вятърът е този,
от който хлад настана тежък тук.
От онези страшни дози
безтебие аз вече нямам юг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse