19 мар. 2012 г., 12:13

Мъжете са прелетни птици

1K 0 3

Виж, гнездото ни е празно,  

от месеци във него студ гнезди.

Вече ми е тъй омразно

сама да наблюдавам куп звезди.

 

И какво от туй, че есен

от пазвата си хлад и дъжд постла,

че привидно вятър бесен

избута ни един от друг с весла…

 

И не вятърът е този,

от който хлад настана тежък тук.

От онези страшни дози

безтебие аз вече нямам юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Виденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веслата изобщо не се вписват в картинката на гнездото. И тази дума "безтебие" нещо напоследък започна да се изтърква от често повтаряне. Според мен си на верен път, но трябва да поработиш още. Успех!
  • Отдъхнах си с този стих! Че преди малко прочетох такова словоблудство, направо болест ме хвана. Стихът ти е убиец - кратък, точен и ясен. Трепач!
  • Ранена е душата ти,но пък е толкова красива изповедта ти!Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...