19 мар. 2012 г., 12:13

Мъжете са прелетни птици

1K 0 3

Виж, гнездото ни е празно,  

от месеци във него студ гнезди.

Вече ми е тъй омразно

сама да наблюдавам куп звезди.

 

И какво от туй, че есен

от пазвата си хлад и дъжд постла,

че привидно вятър бесен

избута ни един от друг с весла…

 

И не вятърът е този,

от който хлад настана тежък тук.

От онези страшни дози

безтебие аз вече нямам юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Виденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веслата изобщо не се вписват в картинката на гнездото. И тази дума "безтебие" нещо напоследък започна да се изтърква от често повтаряне. Според мен си на верен път, но трябва да поработиш още. Успех!
  • Отдъхнах си с този стих! Че преди малко прочетох такова словоблудство, направо болест ме хвана. Стихът ти е убиец - кратък, точен и ясен. Трепач!
  • Ранена е душата ти,но пък е толкова красива изповедта ти!Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....