19.03.2012 г., 12:13 ч.

Мъжете са прелетни птици 

  Поезия
682 0 3

Виж, гнездото ни е празно,  

от месеци във него студ гнезди.

Вече ми е тъй омразно

сама да наблюдавам куп звезди.

 

И какво от туй, че есен

от пазвата си хлад и дъжд постла,

че привидно вятър бесен

избута ни един от друг с весла…

 

И не вятърът е този,

от който хлад настана тежък тук.

От онези страшни дози

безтебие аз вече нямам юг.

© Камелия Виденова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веслата изобщо не се вписват в картинката на гнездото. И тази дума "безтебие" нещо напоследък започна да се изтърква от често повтаряне. Според мен си на верен път, но трябва да поработиш още. Успех!
  • Отдъхнах си с този стих! Че преди малко прочетох такова словоблудство, направо болест ме хвана. Стихът ти е убиец - кратък, точен и ясен. Трепач!
  • Ранена е душата ти,но пък е толкова красива изповедта ти!Поздрав!
Предложения
: ??:??