11 ene 2018, 15:23

Мъжка фантазия

  Poesía » Otra
467 0 6

С небесна мантия ще се наметна –

по нея чак звездите ще блестят.

Главата, като слънце ще я вметна,

краката ми простора ще делят.

 

Ръцете пък ще бъдат сателити

и те ще следват моя земен път.

Съвсем и земните ми апетити

ще се стопят в небесната ми плът.

 

И ще се движа тука със звездите,

а слънцето ще праща светлина.

Че леко ще ми дишат и гърдите

пред погледа на земната жена.

 

И тя по мене вече ще изгаря

от слънчева и звездна светлина.

В сърцето ѝ любов ще се разгаря

и цялата ще плува в топлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...