Jan 11, 2018, 3:23 PM

Мъжка фантазия

  Poetry » Other
462 0 6

С небесна мантия ще се наметна –

по нея чак звездите ще блестят.

Главата, като слънце ще я вметна,

краката ми простора ще делят.

 

Ръцете пък ще бъдат сателити

и те ще следват моя земен път.

Съвсем и земните ми апетити

ще се стопят в небесната ми плът.

 

И ще се движа тука със звездите,

а слънцето ще праща светлина.

Че леко ще ми дишат и гърдите

пред погледа на земната жена.

 

И тя по мене вече ще изгаря

от слънчева и звездна светлина.

В сърцето ѝ любов ще се разгаря

и цялата ще плува в топлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...