Мъжка изповед

21 may 2024, 7:19

Poesía » De amor

125 4 2

МЪЖКА ИЗПОВЕД

Ще те изгубя някой ден,

наистина ще те изгубя –

авлига над полята с лен,

светулка в паднала коруба,

калинка над дъбрави с мак,

бодил на таралеж в листака,

и аз, нали съм стар глупак,

в тревите седнал, ще те чакам,

дано и в моя дънер кух

светлик да бликне ненадеен –

и в шепичка глухарчен пух

при мен те вятърът довее,

щом клъвнат третите петли

душата ми без теб насъне,

дано денят ми се смили

и път към теб да ми огъне –

сърна в безименна гора

и треволяче из потока,

дали съдбата е добра,

или към мене е жестока? –

изгубя ли те, ще умра –

без път, без цел

и без посока.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Yuri (Yuri Yovev)

2024-05-22T00:41:19+03:00

Така е, Валя, Валери е нещо специално и трябва да си го къткаме! 😊
yotovava (Валентина Йотова)

2024-05-21T13:20:07+03:00

Няма такава поезия
светлик да бликне ненадеен –
и в шепичка глухарчен пух
при мен те вятърът довее,