Мъжка изповед
МЪЖКА ИЗПОВЕД
Ще те изгубя някой ден,
наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,
светулка в паднала коруба,
калинка над дъбрави с мак,
бодил на таралеж в листака,
и аз, нали съм стар глупак,
в тревите седнал, ще те чакам,
дано и в моя дънер кух
светлик да бликне ненадеен –
и в шепичка глухарчен пух
при мен те вятърът довее,
щом клъвнат третите петли
душата ми без теб насъне,
дано денят ми се смили
и път към теб да ми огъне –
сърна в безименна гора
и треволяче из потока,
дали съдбата е добра,
или към мене е жестока? –
изгубя ли те, ще умра –
без път, без цел
и без посока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
