МЪЖКА ИЗПОВЕД
Ще те изгубя някой ден,
наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,
светулка в паднала коруба,
калинка над дъбрави с мак,
бодил на таралеж в листака,
и аз, нали съм стар глупак,
в тревите седнал, ще те чакам,
дано и в моя дънер кух
светлик да бликне ненадеен –
и в шепичка глухарчен пух ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация