21.05.2024 г., 7:19 ч.

Мъжка изповед 

  Поезия » Любовна
124 4 2

МЪЖКА ИЗПОВЕД

 

Ще те изгубя някой ден,

наистина ще те изгубя –

авлига над полята с лен,

светулка в паднала коруба,

калинка над дъбрави с мак,

бодил на таралеж в листака,

и аз, нали съм стар глупак,

в тревите седнал, ще те чакам,

дано и в моя дънер кух

светлик да бликне ненадеен –

и в шепичка глухарчен пух

при мен те вятърът довее,

щом клъвнат третите петли

душата ми без теб насъне,

дано денят ми се смили

и път към теб да ми огъне –

сърна в безименна гора

и треволяче из потока,

дали съдбата е добра,

или към мене е жестока? –

 

изгубя ли те, ще умра –

без път, без цел

и без посока.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Валя, Валери е нещо специално и трябва да си го къткаме! 😊
  • Няма такава поезия
    светлик да бликне ненадеен –
    и в шепичка глухарчен пух
    при мен те вятърът довее,
Предложения
: ??:??