12 nov 2007, 13:01

Мъжка природа

  Poesía
951 0 9
 

„Скорпионът искал да премине на отсрещния бряг на една река. Не можел да плува и помолил жабата да го качи на гърба си и така и двамата да преплуват реката. Жабата казала:
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да правя това, нали и двамата ще потънем, ако те ужиля". И така, съгласила се жабата, качила го на гърба си и заплувала. Стигнали до средата на реката и скорпионът я ужилил. В предсмъртна агония жабата попитала: "Защо го направи, сега и двамата ще умрем?" Скорпионът: "Какво да направя? Природа!»

 

Прости ми, мила...

Не плачи...

За поредната моя изневяра.

Ах, тъжните твои очи

отново ме карат да повярвам,

(в себе си мила, в себе си...)

Не плачи...

Но как срещу себе си да бродя?

Какво да направя?

Пуста и мъжка природа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха и за гледната точка!
  • а, колко имам за разказване...за другата страна...
  • Ахх само колко си права.Аз толкова малка,а вече за тях разбрала!Мъже...Поздрав за хубавия стих!
  • Да, Бина, пуста природа...Браво!
  • Прав е лирическия герой, не трябва да плачеш, а просто да го разкараш с цялата му мъжка природа!Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...