12 nov 2007, 13:01

Мъжка природа

  Poesía
947 0 9
 

„Скорпионът искал да премине на отсрещния бряг на една река. Не можел да плува и помолил жабата да го качи на гърба си и така и двамата да преплуват реката. Жабата казала:
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да правя това, нали и двамата ще потънем, ако те ужиля". И така, съгласила се жабата, качила го на гърба си и заплувала. Стигнали до средата на реката и скорпионът я ужилил. В предсмъртна агония жабата попитала: "Защо го направи, сега и двамата ще умрем?" Скорпионът: "Какво да направя? Природа!»

 

Прости ми, мила...

Не плачи...

За поредната моя изневяра.

Ах, тъжните твои очи

отново ме карат да повярвам,

(в себе си мила, в себе си...)

Не плачи...

Но как срещу себе си да бродя?

Какво да направя?

Пуста и мъжка природа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха и за гледната точка!
  • а, колко имам за разказване...за другата страна...
  • Ахх само колко си права.Аз толкова малка,а вече за тях разбрала!Мъже...Поздрав за хубавия стих!
  • Да, Бина, пуста природа...Браво!
  • Прав е лирическия герой, не трябва да плачеш, а просто да го разкараш с цялата му мъжка природа!Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....