12.11.2007 г., 13:01

Мъжка природа

945 0 9
 

„Скорпионът искал да премине на отсрещния бряг на една река. Не можел да плува и помолил жабата да го качи на гърба си и така и двамата да преплуват реката. Жабата казала:
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да правя това, нали и двамата ще потънем, ако те ужиля". И така, съгласила се жабата, качила го на гърба си и заплувала. Стигнали до средата на реката и скорпионът я ужилил. В предсмъртна агония жабата попитала: "Защо го направи, сега и двамата ще умрем?" Скорпионът: "Какво да направя? Природа!»

 

Прости ми, мила...

Не плачи...

За поредната моя изневяра.

Ах, тъжните твои очи

отново ме карат да повярвам,

(в себе си мила, в себе си...)

Не плачи...

Но как срещу себе си да бродя?

Какво да направя?

Пуста и мъжка природа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за стиха и за гледната точка!
  • а, колко имам за разказване...за другата страна...
  • Ахх само колко си права.Аз толкова малка,а вече за тях разбрала!Мъже...Поздрав за хубавия стих!
  • Да, Бина, пуста природа...Браво!
  • Прав е лирическия герой, не трябва да плачеш, а просто да го разкараш с цялата му мъжка природа!Поздравления за хубавия стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....