Мъжка самота

Poesía

1.1K 0 14

Тъжно заглъхват последните стъпки,

отминават забързано, скрити в мрака.

Сърце осиротяло и цялото в кръпки

тупти в тъжен ритъм, готово да чака.

Живот до тук труден, тежка съдбата:

без ласка и обич, без нежност и плам.

Обвит в самота, с копнеж по жената,

останал по пътя без взаимност и сам.

Болка пак се промъква, брули душата,

мъжки храм е останал затворен и тих.

Подобно сянка броди сам в тишината

мъж със душа като красив тъжен стих.

05.07.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

IVETO_tattoo (Ивето)

Силен стих!Поздрав!

2007-07-16T13:33:05+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря Здравче.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-07-08T00:42:32+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря на всички за прочита и коментарите.
Този текст е писан за живота на един младеж, вече почти истински мъж.
Може би интуицията и майчинския ми инстинкт ми помогна да усетя точното състояние на душата му.
Поздравявам го и му желая от тук насетне, да няма тъга и болка, а само красиви случвания и много поводи за усмивки.

Поздрав и усмивка за всеки от вас.

2007-07-05T18:50:32+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Браво, Ани!

2007-07-05T17:02:35+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Не зная как си се въплътила в мъжката душа, но много успешно!

2007-07-05T14:32:10+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0