Мъжка самота
Тъжно заглъхват последните стъпки,
отминават забързано, скрити в мрака.
Сърце осиротяло и цялото в кръпки
тупти в тъжен ритъм, готово да чака.
Живот до тук труден, тежка съдбата:
без ласка и обич, без нежност и плам.
Обвит в самота, с копнеж по жената,
останал по пътя без взаимност и сам.
Болка пак се промъква, брули душата,
мъжки храм е останал затворен и тих.
Подобно сянка броди сам в тишината
мъж със душа като красив тъжен стих.
05.07.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
