Мъжка самота

Поэзия

1.1K 0 14

Тъжно заглъхват последните стъпки,

отминават забързано, скрити в мрака.

Сърце осиротяло и цялото в кръпки

тупти в тъжен ритъм, готово да чака.

Живот до тук труден, тежка съдбата:

без ласка и обич, без нежност и плам.

Обвит в самота, с копнеж по жената,

останал по пътя без взаимност и сам.

Болка пак се промъква, брули душата,

мъжки храм е останал затворен и тих.

Подобно сянка броди сам в тишината

мъж със душа като красив тъжен стих.

05.07.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

IVETO_tattoo (Ивето)

Силен стих!Поздрав!

2007-07-16T13:33:05+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря Здравче.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-07-08T00:42:32+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря на всички за прочита и коментарите.
Този текст е писан за живота на един младеж, вече почти истински мъж.
Може би интуицията и майчинския ми инстинкт ми помогна да усетя точното състояние на душата му.
Поздравявам го и му желая от тук насетне, да няма тъга и болка, а само красиви случвания и много поводи за усмивки.

Поздрав и усмивка за всеки от вас.

2007-07-05T18:50:32+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Браво, Ани!

2007-07-05T17:02:35+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Не зная как си се въплътила в мъжката душа, но много успешно!

2007-07-05T14:32:10+03:00