smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
14 dic 2009, 12:24

Мъжка сълза

1.5K 0 25

Като есенен лист

се отрони сълза,

погалила твоята скула.

Само нощта я видя,

замълча си,

мъжкият стон недочула!

Скри я нежно

в своята пазва -

малка перличка бяла,

сбрала мигове

недоизказани -

от болка почти побеляла.

Мъжката гордост

в нея се сгуши,

с мъка побрана едва,

луната - и тя се скри

омърлушена...

зад облак

наднича едва.

Последни илюзии

някъде чезнат,

пребродили цветна дъга,

въздишка отронена

сякаш във бездна...

а от сълзата -

бледа следа.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0