Като есенен лист
се отрони сълза,
погалила твоята скула.
Само нощта я видя,
замълча си,
мъжкият стон недочула!
Скри я нежно
в своята пазва -
малка перличка бяла,
сбрала мигове
недоизказани -
от болка почти побеляла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up