Като есенен лист
се отрони сълза,
погалила твоята скула.
Само нощта я видя,
замълча си,
мъжкият стон недочула!
Скри я нежно
в своята пазва -
малка перличка бяла,
сбрала мигове
недоизказани -
от болка почти побеляла.
Мъжката гордост
в нея се сгуши,
с мъка побрана едва,
луната - и тя се скри
омърлушена...
зад облак
наднича едва.
Последни илюзии
някъде чезнат,
пребродили цветна дъга,
въздишка отронена
сякаш във бездна...
а от сълзата -
бледа следа.
© Валка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
