smile1 (Валка)
449 4642
14.12.2009 г., 12:24 ч.

Мъжка сълза 

  Поезия » Любовна
1316 0 25

Като есенен лист

се отрони сълза,

погалила твоята скула.

Само нощта я видя,

замълча си,

мъжкият стон недочула!

Скри я нежно

в своята пазва -

малка перличка бяла,

сбрала мигове

недоизказани -

от болка почти побеляла.

Мъжката гордост

в нея се сгуши,

с мъка побрана едва,

луната - и тя се скри

омърлушена...

зад облак

наднича едва.

Последни илюзии

някъде чезнат,

пребродили цветна дъга,

въздишка отронена

сякаш във бездна...

а от сълзата -

бледа следа.

 


 

© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??