ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28 dic 2014, 13:43

Мъжки мисли 

  Poesía » De amor
714 0 4

Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.

Не ме печи на скара от въпроси,
свободен мъж до теб е цяло чудо.
На красотата ти съм вечен просяк,
подхвърляй ми във погледите лудост.

Не ме кори, че сълзите ти парят…
от женска болка нищо не разбирам.
От Рая ни изгониха във ада...
понякога за вечност ни прибират.

Без мен ли си – и аз съм тъй безтебен,
душата си лекувам със страдание.
От любовта ти ли съм аз обсебен,
щом искам мъжка прoшка - със мълчание…

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих, докосна ме -поздрав!
  • Благодаря ти за хубавите пожелания, Стойна! Благодаря ти, Евелина!
    Весели празници!
  • !!!
  • Прекрасна творба си сътворил талантливо!Много дълбоко докосва. Ревността е често срещано заболявате в любовта.
    "Но ако няма болка във гърдите дали ще бъде скъпа любовта?
    Любовта прощава всичко - особенно в навечерието на Нова година."
    Да си жив, здрав и щастливо влюбен!Нови творчески успехи през 2015 година!
Propuestas
: ??:??