Мъжки мисли
Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.
Не ме печи на скара от въпроси,
свободен мъж до теб е цяло чудо.
На красотата ти съм вечен просяк,
подхвърляй ми във погледите лудост.
Не ме кори, че сълзите ти парят…
от женска болка нищо не разбирам.
От Рая ни изгониха във ада...
понякога за вечност ни прибират.
Без мен ли си – и аз съм тъй безтебен,
душата си лекувам със страдание.
От любовта ти ли съм аз обсебен,
щом искам мъжка прoшка - със мълчание…
© Михаил Цветански All rights reserved.
