ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28.12.2014 г., 13:43 ч.

Мъжки мисли 

  Поезия » Любовна
713 0 4

Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.

Не ме печи на скара от въпроси,
свободен мъж до теб е цяло чудо.
На красотата ти съм вечен просяк,
подхвърляй ми във погледите лудост.

Не ме кори, че сълзите ти парят…
от женска болка нищо не разбирам.
От Рая ни изгониха във ада...
понякога за вечност ни прибират.

Без мен ли си – и аз съм тъй безтебен,
душата си лекувам със страдание.
От любовта ти ли съм аз обсебен,
щом искам мъжка прoшка - със мълчание…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих, докосна ме -поздрав!
  • Благодаря ти за хубавите пожелания, Стойна! Благодаря ти, Евелина!
    Весели празници!
  • !!!
  • Прекрасна творба си сътворил талантливо!Много дълбоко докосва. Ревността е често срещано заболявате в любовта.
    "Но ако няма болка във гърдите дали ще бъде скъпа любовта?
    Любовта прощава всичко - особенно в навечерието на Нова година."
    Да си жив, здрав и щастливо влюбен!Нови творчески успехи през 2015 година!
Предложения
: ??:??