Мъжки плач

                                    Аз плача, но сълзите някак 

                                    не искат те навън да потекат,

                                    и упорито във душата ми те капят,

                                    жестоко парят, бавно я горят.

                                    Не плачеме мъжете, някои казват,

                                    тъй лесно, ала те грешат,

                                    те мъжките сълзи не се показват,

                                    в очите тихо светят и мълчат.

                                   За женските сълзи се пишат песни,

                                   поетите не спират да творят,

                                   а нашта мъжка мъка някак леко 

                                   за слабост смята я светът.

                                  Сълзата мъжка има своя формула,

                                  не е основа, нито пък киселина,

                                  със пот се смесва върху грубата ни кожа,

                                  и тих поклон заслужила е тя.