1.11.2016 г., 9:55

Мъжки плач

999 1 1

 

 

                                                   Мъжки плач

 

 

 

                                    Аз плача, но сълзите някак 

                                    не искат те навън да потекат,

                                    и упорито във душата ми те капят,

                                    жестоко парят, бавно я горят.

 

                                    Не плачеме мъжете, някои казват,

                                    тъй лесно, ала те грешат,

                                    те мъжките сълзи не се показват,

                                    в очите тихо светят и мълчат.

 

                                   За женските сълзи се пишат песни,

                                   поетите не спират да творят,

                                   а нашта мъжка мъка някак леко 

                                   за слабост смята я светът.

 

                                  Сълзата мъжка има своя формула,

                                  не е основа, нито пък киселина,

                                  със пот се смесва върху грубата ни кожа,

                                  и тих поклон заслужила е тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...