1 нояб. 2016 г., 09:55

Мъжки плач

1K 1 1

 

 

                                                   Мъжки плач

 

 

 

                                    Аз плача, но сълзите някак 

                                    не искат те навън да потекат,

                                    и упорито във душата ми те капят,

                                    жестоко парят, бавно я горят.

 

                                    Не плачеме мъжете, някои казват,

                                    тъй лесно, ала те грешат,

                                    те мъжките сълзи не се показват,

                                    в очите тихо светят и мълчат.

 

                                   За женските сълзи се пишат песни,

                                   поетите не спират да творят,

                                   а нашта мъжка мъка някак леко 

                                   за слабост смята я светът.

 

                                  Сълзата мъжка има своя формула,

                                  не е основа, нито пък киселина,

                                  със пот се смесва върху грубата ни кожа,

                                  и тих поклон заслужила е тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...