4 may 2014, 21:55

Мъжът, в когото не се влюбих

660 0 5

Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!

 

Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!

 

Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!

 

Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!

 

Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта

 

топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.

 

И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...