4 may 2014, 21:55

Мъжът, в когото не се влюбих

653 0 5

Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!

 

Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!

 

Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!

 

Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!

 

Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта

 

топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.

 

И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...