4 may 2014, 21:55

Мъжът, в когото не се влюбих

658 0 5

Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!

 

Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!

 

Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!

 

Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!

 

Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта

 

топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.

 

И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...