Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!
Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!
Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!
Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!
Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта
топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.
И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
